Настилките са основен елемент в плановата композиция на парковете и градините. Освен че осигуряват пешеходен достъп до различни зони и кътове в градината, настилките имат и естетическа функция. Чрез формата, текстурата и цвета на елементите, които я изграждат, настилката предизвиква интерес у ползвателите и посетителите на градината.
Има десетки видове настилки и начини за изграждането им, но за всички основно изискване е да са лесно проходими и безопасни за използване. Наред с това е необходимо да се вземат предвид особеностите на терена и пешеходното натоварване по конкретната алея или пътека, тъй като тези фактори имат определящо значение при избора на вида настилка.
Най- често в дворните пространства, по-конкретно в зелените площи, се проектират и изграждат плочопътеки, имащи за цел да осигурят достъп до билкова или цветна градина, или просто като акцент на фона на тревната площ. За плочопътеки с интензивно преминаване се пропъръчва запълване на фугите с пясък или циментов разтвор. Като има различни варианти за изпълнение в зависимост от вида на камъка, земната основа и др.
В някои случаи плочопътеките могат да преминат в стъпала или да бъдат изградени като т.нар. „стъпки“ по терена, с цел преодоляване на денивелация. Препоръчително е в този случай да се използват естествени материали като варовик, гранит и др., а не бетонни плочи. Естественият камък има по- висок декоративен ефект и е подходящ за малки градини, за разлика от бетонните плочи и павета, които са по- удачни за обществени зелени площи.
Каменните стъпки са добър вариант и при изграждане на големи по площ алпинеуми и скални кътове с цветя. С помощта на каменни стъпки може да се осигури преминаване през алпинеума, което да го направи близък по вид на естествените планински терени. За да бъдат „стъпките“ устойчиви е нужно да се вкопаят в терена около 2/3 от размера на каменния блок или да бъдат укрепени по подходящ начин. За да се гарантира правилното изпълнение е желателно специалисти да извършат изграждането.
По протежение на каменната пътека могат да се засадят цветя или вечнозелени ниски храсти, които да допринесат за декоративния ефект и да подчертаят този градински елемент. С растителност се подчертава и траекторията на движение, което прави преминаването лесно и приятно.
Друг вид плочопътека е тази на тревна фуга. Тя може да се изгради както с бетонни плочи, така и с гранитни такива или дори с естествен камък с неправилна форма. За градински настилки се предлагат и плочи от гранитогрес или керамика, които обаче са с доста гладка повърхност. При намокряне и замръзване тя става непроходима и опасна. Затова плочите от естествен камък са незаменими за тези цели. Различните скални материали имат различни свойства и дълготрайност, затова е необходимо да се направи предварително проучване, кой вид е най- подходящ за конкретното място. Важно е да се знае, че настилките на сенчести места не бива да се изграждат от плочи с голяма влагоемкост, тъй като се намалява трайността на настилката.
Плочопътеката от естествен камък на тревна фуга е предпочитана от клиентите. Тя се вписва много добре във всеки двор, но трябва да се има предвид че е подходяща за пътеки с нерегулярно преминаване. Тъй като тревата, макар и такава, устойчива на утъпкване, може да се компрометира при интензивно преминаване. Важно е ширината на фугите да е поне 3-5 см, за да се осигури пространство за развитие на тревния чим. В повечето случай плочите се полагат върху слой с пясък и се наместват и уплътняват с гумен чук. Разбира се и при този вид настилка има специфики при изграждането, които са различни в зависимост от наклона на терена, вида на земната основа и др.
Като обобщение може да се каже, че плочопътеките намират широко приложение в зелените площи, но трябва да се имат предвид множество фактори при изграждането им, за да се гарантира тяхната устойчивост, дълготрайност и не на последно място – декоративност.
автор: ландш.арх. Кристина Цонева